Добрич е не само име на един от областните градове в страната, но и на разположено в Южна България село. То отстои на само седем км дистанция от Димитровград, а относно произхода на името отдавна е разпространена легенда от времето на Средновековието. Съгласно нея Доброшин е съгледвач от свитата на Иван Асен 2-ри, който след битката при Клокотница го оставя за наблюдател на едно от възвишенията. Задачата на този мъж е да следи за евентуално идваща от изток опасност, но такава в крайна сметка не се появява. След известно време съгледвачът дава заповед на поверените му войници да се прибират при семействата си. До голямата войнишка шатра се нареждат още няколко по-малки. По поляната има букове и се чуват жизнерадостни женски гласове. Там условията на живот са много добри, а близката река е пълна с риба. Освен това и дивечът в гората е доста изобилен. Благодарение на плодородната почва се развива скотовъдство и земеделие.
След години мястото около днешен Добрич успява да се разрасне от бивак в средно голямо селище, чието скатаване в гористата местност не позволява на евентуални недоброжелатели да го открият. Семействата били не повече от 40 или 50, а именно селището възниква тогава по името на съгледвача на Иван Асен. Тази легенда само идва да покаже, че селото съществува от незапомнени времена. Първото поселище в района обаче възниква незнайно кога, а един от видните ни изследователи на историята посочва крепост от същия период. Неговото име е Димчо Аладжов, а по-късно се появяват по-категорични сведения за възникване на населеното място. Това по всяка вероятност става по времето на Първата българска държава, тоест в периода между 681-ва и 1018-та година. Що се отнася до епохата на османското робство в страната ни, през селото минава стар коларски път до турската столица Истанбул. Малко по-малко от 900 души се заселват за постоянно тук в първите години след Освобождението – към 1880-та. Това са някъде 220 семейства, които живеят в 142 жилища. Бройката по всяка вероятност е 850, а цели триста говеда се отглеждат като домашни животни и спомагат за осигуряването на прехрана на хората.
Главно воловете се използват за обработване на земята в Добрич, а броят на говедата се покачва на 930 през 1925-та година. 200 крави и 186 биволици също са част от инвентара на семействата, ето защо обработването на земята и прехраната са добре осигурени. 238 прасета и 55 коня са част от статистиката за периода, която по-късно се променя значително. Така например през 2006-та е установено, че кравите са 125, а конете – 15. 260 са овцете, а броят на козите е 78, което е сравнително добър показател съгласно броя на местното население. Добричкият манастир е кръстен Успение Богородично, а основите му се поставят към 1886-та година. Чудотворният извор на Светите три Светители е нещото, с което към днешна дата селото добива популярност в цялата страна. Той се намира в дома на местната жителка баба Василка, а всяка година той се посещава от живеещи в страната хора.
